За аспержите чух за пръв път, когато бях дете и по западните детски филмчета бяха представяни като храна, която децата много-много недолюбват. От тогава ми станаха интересни. Като по-голяма ги намерих консервирани: естествено като повечето консервирани храни, не ме впечатлиха. Когато започнаха да ги внасят и пресни, вече се влюбих в тях: най-често ги приготвям за кратко време с масло на тиган и само малко морска сол: за да мога максимално да усещам вкуса и хрупкавостта им.
Преди време попаднах на една печална статия, от която разбрах, че България е била един от най-големите производители и износители на аспержи в Европа до 9 септември, когато аспержите са били обявени за… „буржоазен зеленчук“ (?!?!!?) и производството им е било забранено. За моя огромна радост от 1-2 години на нашия Фермерски пазар- във Варна, си имаме производител и на аспержи (и то същия, който отглежда и ревен!). Е, до края на юни това удоволствие отминава, но въпреки това успях за няколко уикенда да поглезя мъжете си с аспержи. И за да не са само с масло на тиган, изпробвах ето тази рецепта…
