Привет! Помните ли ме? 🙂 Направо ме е срам като гледам от кога е последната публикация… но се наложи да се отдам изцяло на нещо доста далеч от кулинарията. Затова готвих набързо, снимах набързо, но до блога така и не стигах. Завръщам се с една червена рецепта, пожелавайки си достатъчно страст за готвене и писане, така че повече никога да не се получават такива паузи. Рецептата е по повод на едно сочно червено цвекло, което съседът на свекърва ми извади специално за мен. За съжаление в близкото си обкръжение почти нямам себеподобни любители на червеното цвекло. Въпреки това пускам рецептата за тази супичка (която си изядох почти сама), с надеждата, че все има някой, който споделя любовта ми към вкуса и цвета му 🙂 В тези горещи дни бих я сервирала добре охладена в малки купички или дори в шотове.
